ТАНЦОВ КЛУБ "ЧАЙКА"


"Фолклорът е толкова просто нещо, но се изисква голяма култура, за да го разбереш." - Филип Кутев

КОИ СМЕ НИЕ

  Ние не сме професионалисти, нямаме и самочувствието на такива, но живеем с усещането, че чрез танците осмисляме по един приятен и полезен начин своя делник.Събрали сме се хора с различни професии и интереси - нашите професионални пътища наистина са много различни, но любовта ни към българския фолклор и към изкуството на танца по някакъв начин събира нашите житейски пътечки в общ път. Душите ни се докосват в ритъма на хорцето.То е нашата обща радост и удоволствие, зарежда ни с положителни емоции. За танцьорите от клуб „Чайка” репетициите са чакана и желана част от работния ден. Заниманията в залата са своеобразно търсачество на позитивното и стойностното в живота. Една възможност да се съхраним емоционално в трудното време на криза, да противостоим чрез енергията на танца срещу тъмното в живота и грозното в света.

  През тези години танцов клуб „Чайка” напусна границите на Поморие и Бургас, създаде приятелски отношения с много клубове от различни региони на страната.Открихме приятели, намерихме сродни души, хора позитивни и отворени за магията на танца. Разменени бяха редица гостувания, през които се осъществи обмен на автентични и оригинални хора от съответния регион.Така, както се казва, от първа ръка открихме красотата на добруджанския танц, на северняшките и шопските хора, мистиката на родопското хоро...Тези взаимоотношения се пренесоха отвъд посланията на танците и членството в клубовете, превърнаха се в приятелства с хора от цяла България.

Мариана Карталова Мариана Карталова
танцов клуб Чайка танцов клуб Чайка танцов клуб Чайка

"Когато думите не са достатъчни, въздишаме... Когато въздишките стихнат, пеем... Когато песните замлъкнат, танцуваме... танцувайки, рисуваме душата си в пространството за другите"

  Красиви, мили спомени нахлуват в съзнанието ми... Мигове, изпълнени с искреност и любов... Мигове, преживени сякаш днес, а са изминали петнадесет години...

  Опитвам и успявам да се върна в годините назад... Вървя бавно, пясъкът нежно гали краката ми, виждам как се клатушкат леки вълни на спокойно море. Каква дивна хубост, каква необятна, неостаряваща и жизнена природа! Неземна красота и прелест, спокойствие и величие... Погледът ми улавя ято чайки. Полетът им ме главозамайва и доближава до лазурното небе. По тялото ми се разлива топлина, а очите ми не могат да се нагледат на върховната неописуема и неповторима гледка на мистичния танц на белите чайки. ИСКАМ КАТО ТЯХ ДА ПОЛЕТЯ, ЗА ДА ОТКРИЯ ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ДУШАТА СИ, ДА Й ДАМ СВОБОДА, ДА Й ДАМ ВОЛНОСТ, ДА Й ДАМ СМИСЪЛ.

  Връщам се не къде да е, а в залата за танци на клуб”Чайка”. Защо там ли? Защото, когато танцувам аз загубвам спомена за деня, годината, за мен е пътешествие към острова на насладата. Позволявам си да усещам музиката във всяка клетка, да разчитам езика й, да дам израз на свободата си. В царството на клуб ”Чайка” всичко е красота, хармония и музика и в него не току-тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул да танцуваш.

  Началото – чувствах се като прохождащо дете - смело и нескопосано и с много лоша координация. Защото танцът е необятен и непокорим. Когато позволих на сърцето си да чувства мелодията и ритъма, тогава разруших вътрешните си бариери. Чрез танца всеки път може да си различен, да изживееш многообразието – веднъж да си дързък, а след това срамежлив, след това огнен и нежен. Неусетно танцът от игра, забавление се превърна в радост, в изкуство, в изразно средство на нас самите.

  Онова, което ни привлича и задържа в клуба, са незабравимите и нестихващи емоции, танцът за нас е чувство на безгрижие, свобода, магия да запълниш пространството с красота. Чрез танца комуникираме помежду си и чрез него да градим увереност. Той ни учи да се доверяваме на партньора си или да сме твърди и да поемем инициативата, да сме упорити. Толкова сме различни и в същото време – толкова си приличаме. Плачем за различни неща – с едни и същи сълзи, щастливи сме за различни неща, но се радваме по един и същи начин. Може би в това се крие причината за многобройните лица на любовта. Истинското изкуство буди у нас благородни чувства и пориви, изпълва ни с красиви мисли и ни подтиква към все по-голямо съвършенство и хармония. С това изкуство се подхранва душата ни да разцъфне в благоуханен цвят, а духът ни – да даде обилен и съвършен плод. Чрез танца ние сме посланици на любовта, разпространяваме я в душите на хората.

  Сцената е нашето небе, музиката – нашият свят, танцът – радостта от извоюваната свобода, а публиката – тя е нашето огледало. Огледало, в което виждаме постигнатите си мечти... И така вече петнадесет години. И ще продължаваме. Защото танцът за нас е като въздуха. Без него няма живот. Започнеш ли веднъж да танцуваш, то е завинаги.

Пепа Марчева

Пепа Марчева